Сватбата на Пламена и Христо – гледната точка на булката

Пламена и Христо са едни от най-чаровните, спонтанни и оригинални младоженци, които сме снимали. Това личи и от техните снимки – непринудени и естествени. 

Връзката им е изключително романтична, а това ни допадна много като техни фотографи и “професионални романтици”.

След сватбата си не спират да пътуват по света. Все пак ни отделиха малко време и отговориха на няколко въпроса специално за сватбения журнал на Фотоколектив.

Как се запознахте?

Колкото и скептично настроени да бяхме към социалните мрежи за нови контакти и запознанства, една петъчна скучна вечер „случайно“ попаднахме един на друг. Така започна нашата комуникация и връзка.

Как и след колко време дойде предложението за брак?

Предложението за брак беше абсолютна изненада и колкото клиширано и сладникаво да прозвучи, беше като от филмова лента. Година след нашето запознанство. Предложи ми на круизен вечерен кораб по Сена в Париж.

Снимка: Личен архив

Беше изключително романтично и красиво. При първото ми посещение преди години си бях пожелала да съм отново там, но не сама, а с Него. 

Париж е за двама! Е, сбъдна се. Мигът, в който аз отклоних поглед и се загледах в току-що блесналата от красота и величие Айфелова кула, той беше пуснал пръстена в чаша шампанско. Последва невероятна емоция, предложението и сълзи от щастие, разбира се.

Каква символика вложихте в нестандартните сватбени облекла?

Гръцка богиня и шотландски боец – така ни нарече майка ми, когато ни видя за първи път в сватбените облекла. Всъщност родителите ми малко се шокираха от вида ни в деня на сватбата.

Но ние не се притеснихме, искахме да изразим себе си. Стайлингът ни символизира свободата да умееш да изразиш идеите, които имаш и смелостта да бъдеш различен и нестандартен.

Колкото до кецовете – спомням си, че една вечер се прибирахме отнякъде и си говорихме как можем просто да сложим кецовете, дънките и да отидем да се оженим. А след време децата ни ще казват: „Абе наште са били много яки – оженили са се по кецове…“ 
И така малко по малко се пишеше нашата история. Спонтанно валяха идеи, които без много да пришпорваме, станаха реалност. За нас беше важно да сме естествени. От друга страна е адски готино и приятно да кажеш, че стайлингът си е изцяло наша идея.

Как избрахте сватбен фотограф, какво очаквахте от сватбените си снимки и оправдаха ли се очакванията ви?

На първо място очаквахме да сме изключително естествени, красиви и усмихнати. Искахме снимките да изразят това, което сме, нашата любов, взаимоотношения и щастие, без излишна пудра и позиране. Да има моменти, погледи, изразяване.

Именно поради тази причина искахме и фотографите просто да се слеят с нас и обстановката, което и стана. От първия ни разговор стана ясно, че сме избрали правилните фотографи!

сватбено селфи

Дали са се оправдали нашите очаквания? Разбира се! Даже ги надминаха!

Как избрахте Adi’s cook and book за вашето сватбено парти?

Мястото е прекрасно, много красиво, естетически издържано спрямо интериор/екстериор.

Отговаряше напълно на представата ни за чудесно градинско сватбено парти. А и мисля, че ни отива 🙂 Изцяло можехме да се доверим на тяхната професионална подготовка. Наистина са добри!

Интересен момент от сватбеното тържество беше карикатуристката, която през цялото време правеше шаржове на гостите. Как дойде идеята за това?

Тази идея ми хрумна спонтанно и ми се стори добра. Искаше ми се да има артистичен момент или „корнър“ за подобна изява.

Все пак сме хора, които обожават изкуството във всичките му форми. По този начин гостите имаха възможност да останат с мил спомен и подарък от нашия празник. И още нещо – карикатуристите умеят да усмихват, не мислите ли? 

Поетът Августин Господинов развълнува и разсмя гостите едновременно. Каква беше неговата роля?

Августин беше написал в едно малко черно тефтерче „неща“, които бяха специално за сватбата ни. Неговото присъствие също беше спонтанна идея.

Аз много го харесвам и обичам. Бях сигурна, че ще запълни и омае атмосферата с чаровната си усмивка и стихове. Е, така и стана. Просто пасна идеално !

Кое е любимото ви стихотворение на Августин?

в дъждовни следобеди
като този
когато се стъмва
неправомерно
искам да те науча
да правиш кръгчета
докато пушим
свити цигари
на балкончето
да ти открадна
ластика за коса
и най-хубавите години
и да ги сложа
на китката си
или с гумени ботуши
да газим шумата
без чадъри и часовници
дъждовните следобеди
никак не са време
да те няма

Kоя песен избрахте за първия сватбен танц и защо?

Винаги съм си мечтаела да имаме „наше парче“, дори преди да се срещнем. Избрахме Jamiroquai – Sunny. Това е един от любимите ми изпълнители, който открехна душата ми в 7 клас за хубава и стойностна музика.

сватбата

Съвсем „случайно“ отново, един ден Христо ми го пусна, понеже знае колко го обичам и започнахме да пеем в синхрон, обърнахме го и на танц… така, простичко, то стана „нашето парче“… често си го пускаме с кеф у дома, в колата, на слушалки. Не омръзва!

Кой е “автор” на сватбената торта?

Едната торта е творчество на Мade in home. А другата за партито беше предложена от Adi’s cook and book.

И двете бяха много оригинални, но тази с надпис – Х+П= ВНЛ ми е любима. Това си остана и до сега символче – уж на шега.

Съобразихте ли се с популярни сватбени поверия и традиции?

Категорично не! Искахме нашата сватба да олицетворява любовта, приятелството, разбирателството и силната емоционална връзка между двама души. И двамата бяхме на една и съща вълна през цялото време. Не искахме никакви излишни, „задължителни“ и претрупани изяви.

Не е за нас тази концепция. Искахме, както и по-горе споменах, сватбата ни да е лека, красива, свободно движеща се и най-вече – изразяваща естественото ни поведение. По-скоро за нас не беше сватба, а едно изключително приятно, весело и запомнящо се празненство.

Емоционален момент от сватбата е, когато четеш послание към Христо. Какво искаше да споделиш с него пред гостите и как дойде вдъхновението за това?

Вдъхновението за това дойде от майка ми. Преди сватбеното тържество тя беше написала послание към мен. Основната идея беше, че трябва да продължавам да разпознавам и да ценя важните неща в живота – любовта, уважението, отношението и разбирателството.

Имам изключително силна връзка с майка ми. Невероятно е! Най-добрата ми приятелка и пример в живота. Като човек, посветил живота си на литературата и книгите, майка ми не беше пропуснала да напише и няколко реда по повод сватбата на „нейното момиче“.

Представих си я как се буди през нощта – умислена, развълнувана и изпълнена с хиляди неща, които иска да ми каже. За живота, за брака, за децата, съвети и какво ли още не. Казвани и недоизказани. Темата е необятна… Писмото, което ни посвети, започваше с моето детство. С това как тя вижда малкото ѝ момиченце да става жена.

А след това аз написах послание на Христо, което прочетох на партито пред гостите.

 

Имена на хора, без които нямаше да се получи така добре:

Елена Иванова – грим, Добринка Добрева – рокля на булката, бижута – Swarovski, Max Mara, карикатурист – Цветa Динева, място – Adi’s cook and book, душа на компанията – Августин Господинов, DJ Димитър Димитров и – разбира се – Иван Чохаджиев и Николай Колев (Фотоколектив).

Още снимки от сватбата на Пламена и Христо вижте в галерия ТУК.

Снимки: Фотоколектив (сватбен фотограф Иван Чохаджиев и сватбен фотограф Николай Колев)

Вижте още от сватбената ни фотография в нашето ПОРТФОЛИО, а още статии – в сватбения ни журнал.